Мислите ли, че животът е несправедлив? Смятате ли се за набелязан? Мислите ли, че другите хора се опитват да ви навредят?
Карат ли ви другите хора да се чувствате непълноценен, глупав, несъобразителен и объркан?
Лесно ли ви е да обвинявате другиго или нещо друго за неблагополучията, ниските продажби, изгубените повишения, липсата на сътрудничество от страна на вашите колеги?
Ако вашият отговор на някой от тези въпроси е „да“, вие, вероятно, сте жертва.
Но, не се безпокойте, има нещо, което можете да направите, за да се превърнете от жертва в човек, който успешно убеждава другите.
Заразен ли сте с вируса на жертвата?
Виновен е вирусът. Щом като обвинявате някого другиго за нежелания резултат, вие сте заразен.
Той е изключително силен, бързо разпространяващ се и опустошителен. И нещо по-лошо – няма лекарство против него. О, стига, наистина ли е толкова лошо? Да!
Сигурен съм, че сте забелязали, че хората са много различни. Някои са много успели, други са много бедни. Някои даже са загубили надежда. Колко тъжно! За всичко е виновен вирусът па жертвата.
Всички неуспели, бедни и сломени хора около нас са заразени. Заболяването при тях е в напреднал стадий.
Ще чуете жертвите да обвиняват икономиката, своите родители, своите началници – списъкът може да бъде безкраен. Внимавайте!
Тъй като носят вируса на жертвата, опасността да ви заразят е много голяма. Малко време им е нужно да заразят други хора и да създадат група от жертви, поддържащи се една друга.
Повечето хора са вежливи и се съгласяват с обвиняващия. Повечето хора виждат вината в другия човек.
Те се съгласяват, че жертвата е права и че другият човек е отговорен за резултата. Лесно е. Няма противопоставяне. Толкова е просто!
Защо хората обвиняват?
Хората обвиняват, защото отказват да носят отговорност. Понякога това не е ясно на обвиняващия човек.
Понякога жертвата следва схемата на обвиняване от младежките си години и не вижда други възможности. Защо наричам тези обвиняващи хора „жертви“?
Определението за „Жертва“ (обвиняващ) е:
Човек, който се чувства измамен, изигран и използван; който мисли, че няма никаква власт, че е контролиран от другите; който смята другите виновни за неговата ситуация.
Жертвите чувстват, че не контролират живота си. Убедени са, че други хора имат власт и контрол над тях.
Това е илюзорно, но те виждат нещата по този начин и вярват, че това е действителността. Чувстват, че зависят от милостта на другите (понякога няколко определени лица).
Неизлечимо инфектиран мозък
Жертвите страдат от опустошителна, разрушителна и неизлечима инфекция на мозъка.
Техният мозък е пълен с вируса на жертвата, съставен от хиляди елементи на силни вируси, които никакви хапчета или сиропи не могат да отстранят.
Има ли лек? Да. Но, по ирония на съдбата, жертвите не вярват, че има лек.
Те вярват, че други хора са предизвикали обстоятелствата, в които се намират, и смятат, че решението, ако има такова, може да бъде намерено от някой друг.
Те чакат друг човек да им даде лекарство против нещастията в живота им.
Когато другият човек не успее да подобри нещата, жертвата го обвинява.
Проблемът се свежда до това жертвата да потърси причината за обичайния неуспех вътре в себе си, в собствения си ум.
Никой друг човек няма силата да лекува. Лекарството е вътре в нас.
Как се променят тези хора?
Мнозина не се променят. Някои се променят, но трябва светът или някой специален човек да ги шокира и да прекъсне тяхната схема на зависимост.
След този шок започва вътрешният процес.
Те трябва да поемат по пътя на „самоусъвършенстването“. Тази изтъркана фраза прави това да изглежда лесно.
Звучи така, сякаш можете да отидете до книжарницата и да намерите някоя от хилядите книги от поредицата „Помогни си сам“, да я прочетете и всичко ще се оправи.
Истината обаче няма нищо общо с това.
Заблудата да се вярва, че една книга може да промени живота ви е капан за жертви.
Ако вярвате в това, то вие тръгвате по пътя на жертвите. Търсите някого или нещо извън вас да оправи нещата.
Ако не се получи, имате нещо или някого, върху когото да хвърлите вината. Това е един порочен и нескончаем кръг на самозаблуда.
От друга страна, можете да подобрите живота си с помощта на книгите. Те могат да ви помогнат да промените своя живот. Промяната произтича от вас, не от книгата.
Вие сте ключът към вашия успех, а книгите, семинарите, другите хора са инструментите, с които разполагате, за да направите живота си по-добър.
Капанът за жертви е вярата, че книгата може да реши проблема. Пътят на успеха е в това да знаете, че промяната към по-добро трябва да идва от вашия ум, а книгата може да ви предостави материал (информация, похвати, съвети и т.н.), който да ви помогне да осъществите промяната.
Разликата се свежда до фокуса.
Жертвите са външно фокусирани. Успелите хора са вътрешно фокусирани.
Поставили са своя фокус точно върху това, което искат. Те са се ангажирали да научат повече и по-добри начини да убеждават другите да им помагат, за да получават по-често повече от това, което желаят.
Успелите хора имат непоклатима цел, към която се стремят през цялото време. Ето това отличава истински успешния търговец от изпълнителя на средно ниво.
Зависимост?
Да, жертвите са зависими от другите, защото търсят тяхното одобрение, техните решения, защото искат да бъдат приети от тях. Те реагират на другите. Това ли обаче означава да бъдеш зависим?
Да бъдеш зависим е тъжно състояние на живота.
Погледнете това определение: „състоянието да бъдеш обуславян, повлияван и контролиран от нещо друго“.
Бих го променил малко за целите на настоящето четиво: „състоянието да бъдеш обуславян (някой друг да решава вместо тебе), да ти бъде оказвано влияние или да бъдеш контролиран от някой друг“.
Съгласен съм, до известна степен, че всеки е зависим от някой друг. Иначе нашата икономика, нашият свят не биха функционирали. Аз обаче говоря за нещо друго.
В личния живот на жертвите думата „зависим“ придобива важно и най-вече деструктивно значение.
В насоката на мисълта и действията трябва да настъпи промяна.
Всичко започва вътре в нас и после потича към света извън нашето съзнание и ум. Преди това откритие всичко изглеждаше точно обратно.
Смяташе се, че другите хора вземат решенията и те се изливат в мозъка на жертвата – ето така беше представян живота. Погрешно. Обърнато с главата надолу.
Контролирайте. Започнете да разбирате, че имате мозък, който е напълно способен да взема добри, категорични и правилни решения. Осъзнайте, че вие контролирате живота си и решенията протичат от вас навън, а не обратно.
Жертвите трябва да променят думата
Лексиката е първата голяма стъпка. Като за начало просто отстранете думата „жертва“. Повече не можете да се наричате жертва, щом като сте разбрали, че контролирате живота си. Трябва да използвате различна дума.
Думите са силни. Те са ключът към голямата личностна промяна.
Съществува цяла научна дисциплина, наречена трансформационна граматика/трансформационна лексика. Основата на тази научна дисциплина е фактът, че светът поставя етикети на нашите преживявания.
Ако не използвате думата, не можете да изпитате чувството. Разбира се, обратното също е вярно – ако използвате думата, изпитвате чувството.
Ето един пример. Мога да ви попитам, дали работите много във вашата професия, и вие отговаряте: „Затрупан съм с работа!“ Е, тогава наистина ще се чувствате затрупани с работа.
Ако вместо това кажете: „Работата ми е много интересна!“, – то ще имате съвършено различна психологична реакция. Ще се почувствате пълен с енергия.
Количеството работа е същото, но начинът, по който назовавате преживяването, ви кара да се чувствате различно.
Вие избирате, как да се чувствате. Другите хора нямат властта да ви карат да се чувствате по определен начин, освен ако вие не им дадете тази власт. Използвайте думите внимателно. Те са важни.
Заключение
Дали нещо от това ви звучи познато? Може би намирате в себе си малко от вируса на жертвата. Това е добре.
Ако го осъзнавате имате много добри шансове да разберете, че във ваша власт е да поемете пълен контрол и отговорност за своя живот.
Този контрол може да подобри живота ви, ако с чувство за отговорност пристъпите към действие.
Това е единственият начин да се излекувате от вируса на жертвата.
По „Скрито убеждаване“, Кевин Хоган, Джеймс Спийкман
Център за Психология и Психотерапия