Чувствата са нещо, което може както да се изрази, така и да се сдържи.
Възрастният изразява чувствата си и не ги използва като претекст за саморазрушение или навреждане на другите.
Когато някой ви нарани, ядоса или напусне, позволете си да почувствате болката и говорете за нея, но не действайте под нейно влияние. Изразете всички чувства, но не действайте водени от тях. Вие не търсите уверения, шанс за възмездие или начин да манипулирате или промените резултата. Вие сдържате чувствата си и поемате отговорност за това, че те са изцяло ваши.
Някой друг е провокирал болезненото чувство, но от вас зависи да се погрижите за себе си като:
- Приемете реалността, която включва действието или решението на другия, независимо дали според вас то е оправдано, или не.
- Почувствате ясно болката, без да й позволите да ви обсеби дотолкова, че да урони самоуважението ви. Когато чувстваме, без да пристъпваме към действие под влияние на чувствата, ние допускаме конкретното преживяване в личния си опит, без да му позволим, да проникне в нашата самооценка. „Давам си сметка за тази реалност, въпреки, че не я харесвам. Можеше да бъде както по-добре, така и по-зле.“
- Признаваме, че това болезнено събитие ни напомня за подобни събития от детството. Старите чувства, свързани с предателство, изоставяне и отхвърляне, биват стимулирани наново, от съвременните варианти на тези събития. Силните чувства, които изпитваме сега, сочат към неизживяната ни болка. Ето защо действията, подбудени от тези настоящи чувства, са всъщност отживелица. Тези чувства проиграват наново миналото и затова не налагат предприемане на действия, а само изразяване на емоцията – изживяването, изстрадването на болката от миналото.
Всяко взаимоотношение е свързано с някаква болка. След като някой ви обиди, може да се вкопчите във възмущението или в желанието си за отмъщение. Това поддържа болката жива и ви пречи да продължите с взаимната обвързаност и посвещение.
Когато работите върху неприязънта и се освободите от нея, тя ще ви посочи пътя към посвещението. Когато отмъщаваме, водени от неприязън, когато държим на нея или я използваме като оръжие, тя се превръща в препъни камък пред посвещението. Когато се откажем от необходимостта си за отплата, се освобождаваме от болката по-успешно, отколкото ако си отмъстим. Това е така, защото в този случай съвместният ни живот продължава, с безусловна любов. Болката се е превърнала в разрешен фактологичен проблем, не в дамоклев меч, надвиснал над старите ни рани.
Психически стабилният възрастен човек разбира, че болката е присъща на човешките същества, че винаги е възможно да я изпиташ и никога не трябва да я причиняваш съзнателно. Такъв възрастен търси начин да се справи с болката, а не да се скрие от нея.
Център за Психология и Психотерапия
212total visits,5visits today