Натрапливите мисли се появяват при невроза, разстройство на нервната система, силен стрес и нервно-психическо натоварване. Неврозите се проявяват различно при всеки според характера и индивидуалните особености на нервната система.
Натрапливите нежелани мисли, при които се изпитва силна тревога, напрежение и страх, са характерни при тревожно разстройство. Състоянието е познато още като обсесивно компулсивното разстройство. При него се наблюдава и извършване на нежелани действия, също израз на тревожното мислене. Обсесиите се появяват независимо от желанието и са постоянни. Засегнатият разбира абсурдността на мислите си, но не е в състояние да ги превъзмогне.
Натрапливите мисли може да отразяват съмнения, опасения, спомени или страхове, например страх от затворено пространство, или натрапливи действия, като постоянно миене на ръце, приглаждане на косата и др.
Хората, предразположени към този вид невроза, имат мислителен тип висша нервна дейност и склонност към тревожност и мнителност. Отличават се с плахост и боязливост при среща с новото и непознатото.
Вярват, че събитията се предхождат от предзнаменования и си създават определени правила за поведение с цел избягване на неприятностите. Страстта към съвършенство при тях е в болезнена степен, което поставя затруднения в личния им живот и на работното място. Тези хора отделят прекалено много време на детайла, вместо на справянето със задачата.
Техни характерни черти са праволинейност, инат, скъперничество, прекалена добросъвестност, нерешителност. Това е така нареченият психастеничен тип личност.
Натрапливите мисли могат да имат и антисоциален характер, като светотатство, мисли за престъпление и други несъответстващи на общоприетия морал. Възможно е упрекване за собствени постъпки, действия, които да показват срам от собственото тяло, заради пълнота и др.
Засегнатият има усещането, че тези мисли го ръководят и упражняват един вид насилие върху него, но в същото време осъзнава, че причината е в него. Тъй като те са неприятни и безсмислени, той се опитва да се справи с тях.
Натрапливите мисли се появяват при безплодно и безсмислено мислене, граничещо до общите представи за „дървено философстване“. Човекът при това се опитва да си даде отговор на въпроси, сходни с този „защо свети слънцето?“ Понякога мислите се появяват от периодично без да имат натраплив характер и да водят до състояние на тревожност. След определен период от време обаче характерът им става постоянен.
Една от проявите е стремежът към пресмятане, например колко крачки са до дома или четен или нечетен брой срички съдържа дадена фраза.
Натрапливи мисли са и постоянните опити да се припомнят имена на литературни герой, термини, които не се използват, така също и връщане към неприятни спомени.
В състояние на натрапливи мисли:
Възможно е да се редуват периоди на натрапливи мисли, с тяхното напълно изчезване, или редуване на периоди със слаба изразеност и други граничещи до крайности. В редки случаи мислите могат да прераснат в илюзии – съвкупност от идеи и представи, които не съответстват на действителността.
Натрапливите мисли е възможно понякога да са признак не само на състояние на невроза, но и на други психични заболявания. Тогава състоянието е неврозоподобно.
Много рядко се появяват натрапливи мисли в състояние на лошо настроение при старческо слабоумие, които обикновено се базират на спомени по преживени тежки събития.
Как да се справим със състоянието?
Преди всичко следва да се отстранят физическите и психически натоварвания, да се избегнат конфликтите и стресът. При положение, че натрапливите мисли са постоянни, е необходимо да се потърси специалист, психиатър. Колкото по-рано се започне лечение, толкова резултатът му ще е по-ефективен.
Лечението
То екомплексно: медикаментозно, понякого е комбинация от медикаменти, билкови продукти и капките на д-р Бах, психотерапевтични методи, физиотерапия, наподобяваща спа процедурите и лечебна гимнастика.
Натрапливите мисли често са резултат от особеностите на характера. Състоянието най-добре се подава на корекция в детска възраст.
източник: Puls.bg
Център за Психология и Психотерапия