В сутрешния пиков час на голям град висок камион се оказал заклещен в един тунел. Шофьорът объркал с няколко сантиметра височината в преценката си и камионът не можел да помръдне нито назад, нито напред. За броени минути полицаите пристигнали на местопроизшествието, където вече се била събрала голяма тълпа зяпачи. Повикали инженери, за да намерят изход от положението. Сред цялата врява едно малко момче си пробило път до шофьора на камиона.
-Господине, -казало то, – знам как ще се измъкнете.
-Добре! Добре! Тук всички са специалисти! – изръмжал шофьорът раздразнено.
-Трябва само да изуснете малко въздух от гумите – рекло момчето.
След малко до същия извод стигнали и инженерите. Тези няколко сантиметра се оказали от значение и камионът безпрепятствено преминал през тунела. А решението на проблема било нещо толкова дребно, толкова просто, че го пропуснали.
Случва се решението на проблема да е нещо съвсем дребно. Малка свещица, запалена в мрака, би могла да промени всичко. Вземете, например, приятелството. Естествено е да искаме да бъдем харесвани и популярни сред приятелите и колегите. Но понякога нещо съвсем дребно ни пречи да го постигнем. Чувстваме се заклещени в настоящото положение и ни е трудно да продължим напред, за да създадем приятелство. Но ако направим някаква дребна промяна в себе си, бихме могли да станем по-интересни и по-приятни, така че по-лесно да създаваме приятелства.
Може би изглеждаме надменни и прекалено самовлюбени в очите на другите. „Навиреният нос“ определено е пречка за приятелството. Повечето хора не обичат да са в компанията на индивиди, чиято всяка втора дума е „Аз“. Научете се да избягвате егоистичното „Аз“ и вероятно по-лесно ще преминете тунела към приятелството.
Възможно ли е да имаме навици, които отблъскват приятелите ни, например склонността да бъдем свръхкритични, да отправяме злобни забележки зад гърба им или да казваме на всеослушание неща, които могат да ги смутят?
Възможно ли е да не проявяваме искрен интерес към другите? Искрено ли се радваме на славата и признанието на приятелите си? Щастливи ли сме, когато късметът ги спохожда? Показваме ли им, че искрено се интересуваме и се радваме за тях?
Трябва честно да се вгледаме в себе си и да проверим дали някоя черта не ни пречи да създадем желаните приятелства. За да имаш приятел, обикновено е необходимо да си готов да бъдеш приятел. Така че нека отделим време да се погледнем честно в огледалото и да направим необходимото, за да се превърнем в приятеля, който желаем да бъдем. Насладата от даровете на живота може да зависи „само от една дреболия“.
Възрастен каменоделец строял каменна стена, която изглеждала естествена и затова била невероятно красива. Разхождайки се из имението, собственикът на имота забелязал, че каменоделецът полага еднакво старание при поставянето на малките камъчета и на големите камъни. Той се приближил до работника и рекъл:
-Приятелю, нямаше ли да построиш стената по-бързо, ако използваше повече големи камъни?
-О, със сигурност, сър – отвърнал старецът. – Но нали разбирате, целта ми е да постигна трайна красота и здравина, а не скорост.
И след като помислил за момент, добавил:
-Сър, тези камъни са като хората. Необходими са много малки, за да подкрепят няколкото големи и да ги държат на мястото им. Ако махнете малките камъчета, големите няма да има на какво да се крепят и ще паднат!
Често е така и в живота. Вероятно сцеплението на много малки и красиви мисли и чувства, надградени едни върху други, създават подредения и балансиран живот.“
Център за Психология и Психотерапия
14total visits,1visits today