Пощенска Кутия за Душата- Вашите Въпроси към Нас „Здравейте, Казвам се Адриана. Преди две седмици се разделих с приятеля ми след две години връзка. Оттогава потънаха в страшна дупка. Не мога да спра да плача, да се обвинявам. Направо все едно животът ми изгуби посока. Как да продължа напред? Благодаря за отговора.“
Адриана Петкова, 25 г., София
Отговор: Диляна Велева, психолог и психотерапевт – водещ на рубриката „Пощенска кутия за душата“
Здравейте Адриана. Мога да усетя как болката пулсира между думите Ви. Всяка раздяла активира в нас една дълга история на ранни изоставения. Това е цял един свят, който в такива мигове сякаш се събужда. В такива мигове наистина сякаш потъваме. В себе си. В миналото. В спомените си. Не се обвинявайте сега за случилото се. Все още е твърде рано да се види цялостната картина. Не спирайте сълзите. Те помагат болката да намери път навън. Адски е трудно да започнем или продължим живота си след раздяла. Особено ако сме изградили филма на бъдещето си с конкретния човек. Да, знам. Сега спомените и неродените бъдещи мигове парят в теб. Знам, че е много трудно, но се довери на логиката на живота. Може би зад тази врата чака още някой по – подходящ за теб. Сега ти се струва невероятно, знам. Но знай Адриана : Няма вечни състояния. Болката с времето ще намалява. Спомените ще избледняват като пожълтели вестници. Сега се остави на инстинктите си. Гледай да ядеш, спиш, поставяй си дребни задачки в ежедневието. Процесът на раздяла е разделен на подаетапи. Сега си в етапа на шока. Още не можеш да повярваш какво се случва. Защо се случва. Мислите са ти разкъсани. На този етап все още е твърде рано за равносметка. Ще оцелееш емоционално. Сигурна съм в това. И тепърва ще отваряш нови врати. Аз знам мъничко за твоята раздяла. Ако искаш можеш да ми споделиш какво точно се случи? Така ще мога да ти бъда по – полезна. Пращам много сила и подкрепа към теб.
С уважение: Диляна Велева