Излишните преживявания по повод на временната импотентност при мъжете, могат на практика да направят лоша услуга на силния пол. В днешно време в аптеките могат да бъдат намерени немалко лекарства за лечение на импотентността. Но започвайки да ги приемат в пристъп на страх, преждевременно, когато реална необходимост за това всъщност няма, мъжете усложняват своя проблем. Това, което можете да направите, е да не позволявате на страха да ви води. Трябва да се държите адекватно и да не се поддавате на паника.
Не забравяйте да се грижите за себе си: редувайте работата с почивка, хранете се пълноценно и наситете живота си с приятни емоции.
Но не всички страхове на мъжете и жените, се ограничават до половия живот.
Съществуват още и чисто битови страхове, по които безпогрешно може да бъде определена мъжката и женската природа. Например жените много често изпитват страх от това, че трябва да направят избор. Често се случва жената дълго време да не може да се омъжи поради съмнението дали е избрала подходящия човек. Друг чисто женски страх е страхът да не изглеждате зле. Жените обръщат огромно внимание на външния вид на представителите на двата пола. Те забелязват абсолютно всичко – от детайла в дрехите до грима. Може да прозвучи парадоксално, но когато работят в женски колектив, жените се обличат много по-добре и се глезят много повече, отколкото когато работят с мъже. На кого всъщност искат да се харесат? Много жени отговарят: „На себе си“ или „Така ми харесва“. Дано да е така, но вероятната причина по-скоро е да се харесат на своите приятелки и колежки. Същността на проблема не е в дрехите, прическата или грима, а в сексапилността. Сексапилна изглежда тази жена, която се държи свободно при общуване, не се бои да се усмихва или да има елегантна стойка. Но би ли си позволила жената подобно поведение, ако знае, че не изглежда добре? Тук не става дума за завист или доказване, става дума за страх. При съперничеството между дамите така или иначе се преследва целта да привлекат изцяло вниманието на мъжете върху себе си. Неуспехът за някои жени, би означавал катастрофа. Същото може да се каже и за страха от напълняване, който разбира се е характерен и за двата пола. Основният парадокс тук е, че от затлъстяване се боят главно хора с нормално телосложение. Често те се довеждат до състояние, при което всяка храна предизвиква в тях дискомфорт. Страхът от напълняване самите те обясняват с това, че в него се коренят всички причини за неуспехи в личния живот. Тук отново се сблъскваме с общественото мнение, което е обявило слабостта като символ на сексапилност. По същия начин е прието да се мисли когато, някой е по-нисък или плешив, което автоматично означава, че е по-лош вариант, за немалко хора. Подобни стериотипи карат мъжете да изпитват истински ужас при мисълта, че могат да оплешивеят. Тези обаче, които са обсебени от страха да не изглеждат нелепо в очите на околните, по-правилно би било да се замислят не толкова над външния си вид, а над неумението си да общуват с другите хора, в което психолозите най-често виждат истинската причина за личните неуспехи. Така че, напълно вероятно е зад подобни страхове да се крие страхът от общуване. В случая трябва да се борим преди всичко не с външните, а с вътрешните си особености: активно да опознаваме света, другите хора, повече да пътуваме и да се усмихваме.
Най-важното е да приемеме себе си такива, каквито ни е създала природата. Ние сме това, което сме, и в осъзнаването на истината се крие избавлението от повечето страхове.
Така би изчезнал и страхът от старостта, присъщ както на жените така и на мъжете, но възприеман от тях по различен начин. За едните това е загуба на сила, а за другите – на привлекателност. В същото време се страхуваме да се състарим, защото се боим да не останем сами. Животът показва, че хората на преклонна възраст вече няма как да са в центъра на живота, техните деца вече са пораснали и се занимават със своите деца. На старите хора им остава да гледат на живота им острани и затова понякога те се чувстват самотни. Осъзнаването на своята бъдеща пасивност, всъщност поражда този страх. Както виждате едва ли не животът на всяка крачка, ни кара да се боим. Да, всеки от нас го очакват може би някакви трудности, но и всеки има право на избор: да се страхува или да не се страхува, да мисли за неуспехите или да направи живота си щастлив. Затова и от всеки страх винаги има спасение, и то е да не потъваме в него, а да го възприемаме като енергия за преодоляване на психологическите прегради.
Център за Психология и Психотерапия
150total visits,3visits today