Човешкият страх по своята същност не притежава полови признаци. Това чувство има напълно еднаква природа и при жените, и при мъжете. То се появява, когато възниква реална или въображаема опасност, и преминава, ако причината, която го е предизвикала, е отстранена. Все пак в различните периоди от живота на хората им е присъщо да преживяват чувството на страх или боязън, далеч не по едни и същи причини. Променят се приоритетите и ценностите, желанията и нагласата. Ако в младостта това са кариерата и любовта, то на преклонна възраст водещи са семейството, здравето и стабилността. При жените и мъжете ценностите също са различни, тъй като той е завоевател, а тя – пазителка на домашното огнище. Затова и страховете им биват предизвикани по правило от различни причини.
Според Фройд в основата на всяка човешка проява лежи сексуалният инстинкт. Когато говорим за мъжки и женки фобии, няма как да не признаем неговата правота. В дъното на чисто женските страхове / да изглеждаш зле, да загубиш младежкия си вид и привлекателност/, лежи страхът да не останеш без мъж и да не бъдеш пожелана сексуално, което означава да не въплатиш изконно женските основни функции и програма. Мъжете пък се боят да не останат без работа, без доход, да се покажат слаби или да загубят от съперника си. В такива случаи мъжът ще изглежда в очите на жената недостоен за нея, което означава, че няма да може да изпълни своята мъжка програма. Сексуалният инстинкт най-често провокира страх в интимната сфера.
Когато момичето или момчето започват да осъзнават своята полова принадлежност, се появяват и тези страхове. Тогава възниква и страхът от първия опит в сексуалния живот. Разбира се, към причините за това чувство принадлежат възпитанието, културното равнище на младите хора и дори общественото мнение, което така или иначе определя нормите на полов живот, свързани с неговото начало и съпътстващи обстоятелства. Мъжкият страх от загуба на девствеността се появява във връзка с осъзнаването на това, че той за пръв път ще влезе в ролята на мъж, а да се покаже пред жената слаб и пасивен в този важен момент, той просто не може да си позволи. В противен случай тя така и ще продължи да го смята за момче. Този вътрешен конфликт поражда боязън от непълноценност, която не напуска мъжа през целия му живот. Ако още от детството момчетата се възпитават в духа на: “ Трябва да бъдеш най-силния и най-умелият!“, без изобщо да им се обяснява какво трябва да правят, това не им внушава и капка увереност в собствените сили. Това обаче не е единственият страх, който изпитват младите хора преди първите сексуални контакти. При интимна близост юношата осъзнава отговорността за собственото си здраве.
Страхът да не се зарази от „срамни“ болести, се появява именно поради това, че те са „срамни“. Ако това все пак се случи, интимният живот на юношата така или иначе става обществено достояние. С какво го заплашва това? Не е изключено много дълго, а може би и завинаги, той да се смята за „омърсен“. При жените страховете във връзка с интимната близост изобщо не са малки. Страхът на момичето от първия път не е свързан толкова с усещането за болка. Момичето се бои не по-малко от неправилния избор на първия мъж в живота й, от осъдителното отношение на нейните близки и обществото.
С първите полови контакти възниква и страхът от забременяване и страхът от абортите. Същите тези мисли по-късно карат жената да се страхува и от раждането. Към страха от болката и смъртта по време на раждане, се добавя още и страхът за здравето на детето. И тези чувства са напълно обосновани. Природата е определила особено тежка съдба на жената – да изпитва болка в най-важните моменти от живота си. А както знаем, страхът е способен да поражда нови страхове. Излишното напрежение също е източник на допълнителна болка, която би могла да бъде избегната. Единственото, което можете да направите, е да не задълбочавате чувството на страх и да не му вярвате напълно. Човечеството съществува от милиони години. През цялото това време момичетата са губили своята девственост и са ставали щастливи и грижовни майки. Да изпитвате страх от това, което е замислено от природата изначално, е нормално в известна степен, стига да не прераства в паника. Майчинската отговорност е също вид страх. Той съпровожда жената през цялото време. Но и в този случай страхът не бива да се смесва с обичта. Понякога се случва майката до толкова да се бои за своето дете, че на практика да го лишава от възможността активно да опознава света. И когато то порасне, се чувства непълноценно.
Майчинската отговорност е също така и една от основните причини за страха от забременяване, но далеч не и единствената. И тук обществените норми се намесват в личния живот на младата жена. Дори и в днешното демократично общество, жените са обградени от всички страни от рамки и ограничения. Нормално би било жената не просто да роди дете, а да го роди навреме, от подходящ партньор, при благоприятни обстоятелства, като бъде при това здрава и щастлива. Ако една от тези съставки отсъства, обществото си запазва правото да изказва своето одобрение или неодобрение. От друга страна, колкото по-възрастна става жената, толкова по-силно у нея започва да нараства напълно противоположното чувство – страх, че няма да забременее. Времето минава и шансовете да се роди здраво дете стават все по-малки. Понякога тази мисъл довежда жената до паника.
Но именно в този случай, не бива да забравяме, че паниката в такива случаи е опасна, тъй като уравновесеното психично състояние е залог за нормална бременност. Също както и вътрешното спокойствие е залог за привлекателност. Когато говорим за женските страхове, не можем да не споменем и за страха от омъжване, който с времето може да прерасне в страх да не останете „стари моми“. Този проблем е непознат за мъжете, те са „завоеватели“ и могат да създадат семейство тогава, когато решат, че му е дошло времето. Не си мислете обаче, че освен от отговорността и болестите мъжете не се боят от нищо друго в интимния живот. Социологическите проучвания показват, че повечето мъже, независимо от възрастта, изпитват панически страх от импотентност. Мъжът в състояние на силна умора или морална потиснатост просто не е в състояние, да изпълнява съпружеските си задължения, но свикнал да се смята за по-силния, той приема това като симптом, за своята мъжка слабост и започва да се притеснява.
Край на 1 част
Център за Психология и Психотерапия