Връзката между стрес и болест е еднозначно призната преди началото на миналото столетие. Лекарят от 18 век Джон Хънтър отбелязва: „Моят живот е в ръцете на всеки мошеник, който реши да ме разгневи“. Хънтър наистина умира по време на емоционален спор с член от персонала на своята болница.
Много преди това – през 1628 година, пионерът кардиолог Уилям Харви установява, че „психичното вълнение, предизвикващо болка, свръх висока веселост, надежда или тревожност, стига до сърцето и влияе върху неговата честота и ритъм, влошавайки общото му подхранване и жизненост“. През 20 те години на 20 век Уолтър Кенън работи интензивно върху реакциите на вегетативната нервна система, наречени „борба или бягство“.
Кенън отбелязва, че много видове стресори – от физически студ до емоционални събития, водят до освобождаване на адреналин в кръвния поток. По същото време канадският изследовател в областта на медицината Ханс Селие проучва реакциите на плъхове в условия на продължителен стрес. Селия започва своите изследвания без специален интерес към стреса – търсейки нов полов хормон, той инжектира плъхове с тъкан от яйчник. Те отговарят на това с много силна физиологична реакция. За да бъде сигурен, че тези промени са резултат от впръсканите хормони, той провежда контролен експеримент, в който инжектира плъховете с различни други вещества. За негово първоначално разочарование, възникват едни и същи физиологични реакции независимо от вида на веществото. Но съжалението за неоткрития нов хормон бързо изчезва,когато разбира, че е на път да направи важно откритие. Може би тялото има „една неспецифична реакция“ на всякакъв вид травма. За да провери своето предположение, Селие започва да подлага опитните животни на различни видове стресори, включително лишаване от необходимите вещества и електрически шок. Независимо от типа стресор плъховете проявяват една и съща физиологична реакция, която Селие нарича „общ адаптационен синдром“. Този синдром преминава през три отделни етапа:
– През етапа на тревога – при първата среща със стресора, е налице висока активност на симпатиковата нервна система и отделяне на различни хормони като адреналин и кортизол. Като резултат от тази остра реакция спрямо стресора тялото може да изпадне в състояние на шок. Ако заплахата продължи, организмът преминава в състояние на съпротива, при което тялото черпи активно от своите резерви и човек изглежда доста устойчив на продължаващия стрес. Но ако стресът продължи за много дълъг период от време, резервите на тялото започват да се изчерпват и високото равнище на симпатикова възбуда в действителност започва да уврежда телесни органи като бъбреците, сърцето и стомаха. На етапа на изтощението парасимпатиковата система започва да доминира и човек изпада в колапс. В този момент резервите на тялото са изчерпани и организмът е особено податлив на атака от всяка нова болест. Съвременната психология на здравето се занимава активно и провежда изследвания върху взаимовръзката между психиката и соматичните болести.
Психолозите се опитват да отговорят на следните въпроси:
– Какво прави някои събития по-стресови от други? Например защо промяната на работата може да бъде понякога стимулираща, а в други случаи унищожителна за хората?
– Как стресът допринася за развитие на соматично заболяване? Например може ли стресът да отслаби имунната реакция на организма при опасността от херпес или други вирусни инфекции?
– Може ли психологичното лечение да облекчи болката и дисконфорта при физическо страдание? Например може ли човек да се научи да се справя с болката, без да взима медикаменти?
– Как хората могат да се справят със стресовите фактори в своя живот?
Нека видим какво прави дадено преживяване стресово? Изследванията показват, че ако не очаквате, че дадено стресогенно събитие може да се случи, ако то е ново за вас или ако не можете да го контролирате, ще бъдете в по-силен дистрес, отколкото ако сте го виждали преди, знаете, че предстои, и имате идея какви действия да предприемете спрямо него. Изследователите в тази област използват най-общо два подхода за да класифицират стреса. Първият разглежда типовете събития. Кои специфични събития са повече или по-малко стресогенни? Разграничават се основни житейски събития /например сватба/ и всекидневни проблеми /например спор с родителите/. Вторият подход засяга общите характеристики на дадено събитие. Например какво прави една разходка из града нещо съвсем незначително, а друга – кошмар?
Списък на десетте най-чести всекидневни неприятности и докладвани прояви на приятна възбуда от лица на средна възраст за период от девет месеца:
Всекидневни неприятности:
1. Загриженост за теглото – 52,4%
2. Здравето на член от семейството – 48,1%
3. Повишение в цените на стоките от първа необходимост – 43,7%
4. Поддържане на дома – 42,8%
5. Твърде много неща за правене – 38,6%
6. Поставяне на вещи не на място или загубването им – 38,1%
7. Поддържане на външния вид – 38,1%
8. Собственост, инвестиции или данъци – 37,6%
9. Престъпление – 37,1%
10. Навици – 35,9%
Приятна възбуда:
1. Добри отношения със съпруга или приятеля – 76,3%
2. Добри отношения с приятели – 74,4%
3. Завършване на някаква работа – 73,3%
4. Чувство за добро здраве – 72,2%
5. Добро наспиване – 69,7%
6. Добър хранене – 68,4%
7. Изпълнения на задълженията – 68,1%
8. Посещения, гости, разговори по телефона – 67,7%
9. Прекарване на време със семейството – 66,7%
10. Внимание от страна на най-близките членове на семейството – 65,5%
/ Стойностите в проценти представят средния процент хора, които са избрали съответните позиции всеки месец, осреднен за периода от девет месеца./
Психофизиологични разстройства – това са действителни телесни болести, които отчасти се дължат на психичен стрес. Към тях включваме главоболието, както и хронични заболявания като язви, астма, артрит, високо кръвно налягане и сърдечна болест.
Център за Психология и Психотерапия