Съвременната наука психоневроимунология – буквално означава „връзка между психиката, нервната и имунната система“ – доказва онова, което метафизиците знаят от векове: че мислите и производните на тях емоционални състояния повлияват директно шансовете на тялото да се излекува. Тъй като имунната система е първата линия на отбрана на тялото срещу болестта, то, ако я направим по-силна, ще разполагаме с много по-големи възможности за поддържане на добро здравословно състояние на цялото тяло.
Неврофармаколога Кандис Пърт, разкрива, че естествено пораждащите се химични вещества, наречени невропептиди, съдържащи се както в стените на мозъчните клетки, така и в имунната система, циркулират непрестанно из тялото чрез кръвта, лимфата и цереброспиналната течност. Това познание отвори още по-широко вратите между тялото и ума. Казано най-общо, невропептидите регулират почти всички жизнени процеси на клетъчно ниво и по този начин свързват всички системи на тялото – имунната, мускулната, ендокринната и др.
Съществуват десетки видове невропептиди, които изпращат безброй химични послания от мозъка до рецепторите в клетъчните мембрани из цялото тяло. Тези послания оказват влияние не само върху физиологичното, но и върху емоционалното ни състояние. Например: известно е, че невропептидите, познати като ендорфини и енкефалини, са продукт на мисловните модели и на физическите упражнения. При отделянето си от мозъка те пораждат цяла гама от невероятни усещания за да се чувстваме добре.
Програмиране на болестите – програмиране на благополучието
Тревогите са едно от основните средства за изцеждане на жизнената енергия от нас. Често пряко свързани с чувства за вина и за срам, те текат като фонови програми в мозъците ни. И макар рядко целенасочени и осъзнати, те ни лишават от огромни количества ценна енергия, която може да намери далеч по-добри приложения.
Когато си рисуваме негативни мисловни картини или си повтаряме тревожни послания за болести, катастрофи и провали, ние неизбежно повлияваме както телата си, така и реалността, която всъщност създаваме.
Тялото и умът са неразривно свързани, откъдето следва, че притесненията за болести и неприятности износват естествените защитни механизми на тялото.
Да вземем за пример едно силно главоболие. Събуждаме се с него и автоматично промърморваме: „Ужасно главоболие“. Ставаме и започваме да се жалваме и оплакваме. Този тип послания от съзнанието ни постепенно създават цял набор от утвърдени реакции в тялото. Положителното мислене включва избирането на курс на действие, който ще ни подпомогне в постигането на желания изход. Положителното мислене обикновено работи по следния начин:
1. Идентифицирайте тревогата
Докато си остават като фонов шум или усещане, тревогата или контрапродуктивният образ неуловимо и несъзнателно ще продължават да придават своя цвят на всичко във вашия живот. Първата стъпка е да си признаете, че това, което усещате е тревога или негативно чувство.
2. Изяснете чий точно е проблемът
Голяма част от тревогите ни обикновено са неоснователни. Но много от нас приемат проблемите на другите /или правят проблеми от действията на другите/, а после започват да размишляват върху тях, без да помогнат с нещо нито на ситуацията, нито на другия човек. Вместо това губят ценна житейска енергия, въртейки се в порочния кръг на ума си. Един от начините за прекъсване на този порочен кръг е да си зададем въпроса: „Тази тревога, проблем или ситуация мои ли са, или принадлежат на някой друг?“
3. Направете малка стъпка
Ако проблемът в крайна сметка се окаже ваш, замислете се за момент и преценете дали има нещо, което бихте могли да предприемете още сега, за да подобрите положението, за което се тревожите. Часовете отлагане, примесени с тревога, ще повишат драстично напрежението. То може да бъде снижено само чрез миниатюрна стъпчица напред в изпълнение на отдавна отлаганата задача.
4. Напредвайте с малки стъпки
Всеки път когато, осъзнаете, че отново мислите за проблема или, че отново сте започнали да „рисувате“ дадена негативна картина, използвайте нещо, което да ви напомня за първата стъпка, която вече сте направили – това може да е положителен образ, молитва или позитивна мантра. За да има ефект от подхода, стъпките, трябва да се повтарят. Запишете на цветно листче позитивното си твърдение и го лепнете наблизо. Нарисувайте желаната от вас картина. Особено когато, става въпрос за справяне с болест, отделяйте няколко съзидателни мига всеки ден, за да си преповтаряте изцелителните думи или да визуализирате мечтания изход. Използвайте всички възможни средства, за да не изпускате от поглед целта си.
5. Отложете тревогите за друг път
Ако ситуацията е такава, че точно днес не може да бъде поправена, защото все още не разполагате с всички факти или има някаква друга причина – отложете тревогите си! „Преместете“ ги в графика на мислите си за утре, а днес продължете с обичайните си дела. Помислете за нещо, което бихте могли да предприемете в бъдеще, за да подобрите нещата, ако има такова нещо, поставете си задача да го направите. За мнозина предпочитан ход е да се запитат какъв би бил най-лошият възможен изход, ако нещата, за които се притесняват, се сбъднат. Често „дяволът“ не е бил чак толкова черен, нито пък си е заслужавал вниманието, което му е било отделено.
6. Бъдете благодарни за това, което имате
Вместо да се отдавате на планове за бъдещето или на тревога за миналото, изтръгнете /ако се налага/ вниманието си от тези посоки и го върнете в настоящето, за да зърнете всичките му богатства. Вместо да се фокусирате върху онова, което нямате, концентрирайте се върху това, което имате. Не пропускайте да се насладите на всеки един миг, на благодатта около вас! Погледнете към небето! Погледнете към дърветата! Вижте децата!
7. Простете си за всички провали, трудности или насилствени принуди, които сте преживели в стремежа си да промените посоката на мисълта си.
Приемете се такъв, какъвто сте – със същото благородство, с което бихте приели приятел в подобна ситуация. При лечението на сериозни заболявания играят роля множество фактори. Би било твърде наивно да твърдим, че единствено позитивното мислене може да ни излекува. Ала точно толкова наивно би било и да отричаме връзката между тялото и ума. Последните проучвания сочат, че оптимистичното настроение помага на оперираните пациенти да се възстановят по-бързо и снижава зависимостта им от болкоуспокояващи.
Да погледнем монетата и от другата й страна – за самоизцелението – Мислите са в състояние да ви държат затънали в болка, напрежение и депресия, но те може да бъдат погледнати и от друга страна и да бъдат използвани за облекчение на същите тези оплаквания. Фокусирайте се върху една проблемна за вас област, на която отдавате много време и енергия. Обърнете внимание на колкото може повече детайли:
Свързвате ли проблема или болката със:
– картина
– конкретен звук /например стържене/
– материя
– конкретна температура /например главоболието може да се усеща като температура, а счупената ръка като студ/
– миризма или вкус
– движение /например бягане, клатушкане, клокочене/
И сега идва моментът за обръщане на монетата. Най-важният въпрос е как проблемът или болката ще изглеждат, ще се усещат, ще миришат, ще звучат и ще бъдат на вкус, когато се разрешат или бъдат излекувани. Всеки от създадените от вас образи заместете с неговата противоположност. Отпуснете се и всеки от негативните и болезнени образи заместете с позитивен и лекуващ. Ако се налага, използвайте и думи – те подсилват подавания от мозъка ви сигнал, например: „Главата ми се изпълва със светлина, тялото ми се загрява и тн.“ Не се обезкуражавайте, бъдете търпеливи към себе си, докато очаквате резултатите, но знайте, че много хора са използвали същото това упражнение и са успели.
Център за Психология и Психотерапия