Названието „агорафобия” произлиза от гръцката дума агора, което значи площад и фобия-страх. До неотдавна с термина агорафобия се означаваше само страхът от излизане на площади и открити пространства. Сега с този термин се означава също и страхът от присъствие сред тълпи от хора – влизане в магазини, в препълнени превозни средства, или пътуване сам във влакове, автобуси и самолети – ситуации от които трудно ще се излезе в случай на прилошаване и телесна застрашеност, ситуации, които е трудно да бъдат напуснати бързо.
Трудността за внезапно лесно бягство назад към сигурно място – дома, поради липса на непосредствено достъпен изход или отдалеченост е ключова характеристика на това разстройство.
Разстройството е често и може да започне по всяко време, но боледуват предимно жени в млада възраст. Не са доказани генетични причини, освен по- голяма честота при близките родственици.
Като начин за справяне с проблема, пациентът отбягва ситуациите пораждащи страх. Някои пациенти, страдащи от агорафобия изпитват ниско ниво на тревожност, защото са в състояние системно да избягват тези ситуации. Ако пациентът отбягва ситуациите, пораждащи страх, т.е., ако има отбягващо поведение, страхът обикновено се преодолява, но отбягващото поведение може да стигне до крайности и да го инвалидизира.
Страхът може да варира по сила от леко безпокойство до ужас. Въпреки че интензивността на страха флуктуира и е променлива величина във времето, агорафобията се явява най-инвалидизиращото от фобийните разстройства и когато е тежко изразена, може да ограничи значително живота на пациента и дори напълно да го „затвори” в дома му, без той да е в състояние да излиза навън. Обикновено пациентът съзнава ирационалността и неоснователността на страха си, но не може да го преодолее. Понякога присъствието на близки хора може да намали тревожността, някои пациенти, за да излязат от дома си навън се нуждаят от придружител – обикновено възрастен, но понякога се успокояват от присъствието дори на малкото си дете.
Освен агорафобия, съществуват различни фобии /страхове/, фиксирани към определени обекти и ситуации: клаустрофобия – фобия от затворени пространства, офидиофобия – от змии, мусофобия – от мишки, оксифобия – от остри предмети /ножове, игли, стъкло/, никтофобия – от тъмнина, кераунофобия – от гръмотевици, нозофобия – от болести, батофобия – от височина или дълбочина, от полудяване и др. В последно време се увеличава честотата на социалните фобии, които се изразяват в страх от критично отношение от страна на други хора, по отношение на хранене на публични места, говорене пред публика, срещи с противоположния пол, вследствие на което се получават оплаквания от изчервяване, треперене на ръце, гадене, повръщане. Избягващото поведение в този случай може да доведе до пълна социална изолация. Агорафобиата често се съчетава с някои от тези фобии, освен това понякога е придружена от депресия или от паническо разстройство.
Когато е придружена от депресия, агорафобията се обостря и тогава е необходимо да се лекуват едновременно и двете разстройства.
При съчетаване с паническо разстройство, освен страх от открити пространства и напускане на дома, се наблюдават повтарящи се пристъпи на интензивна тревожност, които са непредсказуеми, т.е. не се ограничават до определени обекти и ситуации. Основните оплаквания са недостиг на въздух, сърцебиене, разтреперване и вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване.
Агорафобията може да се съчетава и с много други психични разстройства, затова е необходимо да се постави точна диагноза, което ще обуслови и лечението и. Тя ограничава начина на живот и е едно мъчително състояние, за което е необходимо да бъде потърсена лекарска помощ. Диагностицирането и е лесно, необходимо е само да се уточни и изясни придружена ли е от друго психично разстройство, за което се налага допълнително специфично лечение.
В последно време съществуват много и разнообразни медикаменти, с които успешно се повлиява агорафобията. Най-често се използват различни комбинации от антидепресанти, транквилизатори, конвенционални и атипични невролептици в малки дози. Трябва да се внимава с употребата и дозирането на бензодиазепиновите транквилизатори, които могат да създадат зависимост, още повече поради това, че медикаменти трябва да се приемат продължително време – година и повече. Понякога след спиране на бензодиазепините, симптомите на тревожност се изострят, и поради това лечението трябва да бъде под лекарски контрол. Опасно е да се практикува самолечение.
Други методи на лечение това са поведенческата и рационалната психотерапия.
Поведенческата терапия – стъпаловидно десензибилизиране с изградена йерархия на страховете – изпълнение на задачи, които стават все по-трудни – напр. – излизане от дома до все по- отдалечени и с повече хора обекти; и flooding – наводняване, потапяне в „най-тежката и опасна” ситуация, в присъствие на психотерапевт или друг авторитет, с изчакване на постепенен спад на напрежението и страха.
Рационалната психотерапия цели пациентът максимално да осъзнае проблема си и да се дистанцира от страховете си.
Много важно е поддържане на тялото и духа в една добра форма с помощта на психофизически енергизиращи упражнения – самостоятелни, или включване в група за релаксация, медитация или йога.
Център за Психология и Психотерапия
757total visits,1visits today